Най-честта родителска грешка: смятат, че приятели на сина или дъщерята им влияят „зле“
Момчета, които си говорят. Снимка: Shutterstock
Пубертетът е труден период както за детето, така и за родителите му, които се страхуват, че то ще попадне в лоша компания и под влиянието на „неподходящи“ приятели ще се промени до неузнаваемост.
И ако има и най-малко подозрение, че това вече се случва, повечето се опитват да сложат край на такива приятелства.
Психолозите обаче препоръчват да не правите това.
Ако едно дете е направило нещо ужасно, родителите бързо се убеждават, че всичко е заради приятеля му, който оказва „лошо влияние“ на тяхното ангелче. Като критикуват нечие чуждо дете, майката и бащата се водят от убеждението, че собственото им отроче никога не би направило нещо подобно доброволно.
Психолози предупреждават родителите да не обвиняват чуждете деца, и да не им лепят „етикети“ „добро момче“ или „лошо момче“.
Няма лоши и добри хора - има такива, които правят лоши или добри неща, или пък допускат грешки.
Момчета, които говорят. Снимка: Getty
Юношите придават все по-голямо значение на мнението на своите връстници и се опитват да намерят своето място в обществото, обяснява Кристин Легаре, професор по психология в Тексаския университет в Остин.
Има изследвания, които сочат, че децата са по-склонни да изпаднат в беда, когато са в компания. Така едно от тях, проведено в САЩ, гласи, че тийнейджърите с шофьорска книжка са по-склонни да попаднат в инциденти, когато техните връстници са в колата.
Без приятели в колата е по-малко вероятно младите шофьори да карат с висока скорост, да поемат рискове и да се разсейват.
Според психолози това се дължи не само на социални, но и на биохимични фактори.
„Има неврологични промени в мозъка, които правят информацията от връстниците по-значима за тийнейджъра“, казва Брет Лаурсен, професор по психология в Атлантическия университет във Флорида.
Момчета, които скачат и играят. Снимка: Getty
Забраната на детето да се вижда и да общува с приятел, който родителите не одобряват, няма да има положителен ефект върху поведението му, според проучване, проведено от Лаурсен.
Екипът му наблюдавал 562 деца на възраст от 9 до 14 години в течение на една учебна година и провел няколко проучвания.
Учените питали учениците дали родителите им са доволни от поведението им и дали одобряват приятелите им. Оказало се, че поведението на децата, на които е забранено да общуват с един или друг техен връстник, не се е подобрило по никакъв начин. По-скоро се е нарушило тяхното вписване и приемане от колектива.
Психолози обясняват това по следния начин: на каквато и да е вазраст, приятелят е истински „социален капитал“ и колкото повече приятели има човек, толкова той е по-влиятелен в даден колектив. Когато имате малко приятели, намирането на нови става все по-трудно.
„Детето има нужда от приятели, за да се впише в колектива в училище и то ще направи всичко, за да ги задържи“, казва Лаурсен.
Психологът съветва родителите да не поставят детето си в ситуация, в която то трябва да избира между тях и някой негов приятел – защото на тях определено няма да им хареса решението на сина или дъщеря им.
Много по-ефективно е да останат съюзник и защитник на детето си, да се опитат да разберат неговия избор - защо е привлечен от даден приятел или приятелка, какво получава от тази връзка, какво точно харесва в това общуване.
По материали на Huffpost, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари